- Коя бе най-трудната част от кариерата ви?
- P&G са една от малкото компании, които вярват, че растеж се постига като инвестираш в индивидуалния и професионалния растеж на служителите си. Затова инвестират повече от всяка друга компания в развитието на служителите си и имат стратегия да повишават “отвътре”. Всички (с много малко изключения) започват на едно и също ниво – на най-ниското, а след това растежа им в компанията е неограничен. Трудно ми е да кажа коя е най-трудната част дотук, защото съм имала и много трудни и много хубави моменти. В P&G сменят назначението на мениджърите си на всеки 2-3 години, и с всяко ново назначение идва и много интензивен процес на проучване на новия бизнес, нови предизвикателства, нови възможности. Най-трудният момент е като поемеш нов бизнес и установиш, че знаеш много малко, а трябва да постигнеш много. Трудностите са не по-различни от всяко ново начало, началото на учебната година, началото на нова работа, нов бизнес. Тъй като P&G ме преместваха на нов бизнес в нова страна на почти всеки 3 години, аз започвам нова работа много често. Но с всяко ново начало идват не само трудности, но и неограничени възможности да оставиш собствена следа.

- Кой преподавател от колежа си спомняте най-добре и с какво?
- Спомням си г-н Николов, който казваше, че проблема на хората е като учат макроикономика забравят, че микроикономиката е един от най-влиятелните фактори в живота. А микроикономиката – е под влиянието ни – на хората, които управляват компании – независимо от размера им, и че е тяхна отговорност да оставят положителен отпечатък в страната, областта или града, в който оперират. Господин Николов разказваше интересни истински случаи, които правеха материала му лесен за запомняне. Много вдъхновяващо и даващо сила.

- Ако днес се срещнете с любимия ви преподавател – какво бихте му казали?
- Бих им казала благодаря, че вярвахте в мен, че дори когато не се представях най-добре – ми казваха, че това не е в моя стил. Че мога по-добре и ми вдъхваха и желанието и самочувствието да се старая повече, и всичко, което правя да показва най-добрата част от мен. Интересно е, че сега от дистанцията на времето мога да кажа, че най-голямото въздействие на учителите са не само знанията, които ми предадоха, но и любопитството да науча повече, те изградиха в мен увереността, че мога да преследвам мечтите си. Затова винаги ще им бъда благодарна.

- Къде в корпоративния свят и живот се виждате след 5, 10 и 15 години?
- Там където има работа, която продължава да ме развива, да предоставя нови предизвикателства и възможности, и организация, където мога да оставя отпечатък, не само върху развитието на бизнеса, но и развитието и успеха на хората, с които работя. И накрая, но не на последно място, работа, която ми позволява да се реализирам и професионално и лично. За мен щастието идва от възможности, които позволяват да се реализирам и аз и семейството ми.

- Какви качества са необходими за да успява човек в 21 век? Кои от тези качества развиваме като деца, кои във висшето образование и за кои ни е нужен само житейски опит?
- За мен има три качества: Първо, способност да се адаптираш към промяната и желанието да създаваш свои начини да се справяш с нещата, и желанието да правиш промени. Днес един от обосноваващите фактори на професионален и също личен успех, е възможността човек да се адаптира. Хората, които вярват, че знанията са статични, че са учили и с това са отметнали колежа или университета, че има само един начин да се свърши една работа – те са обречени на провал. Хората, които постоянно търсят нови подходи, нови знания, които имат постоянна любознателност – те откриват и нови пътеки и умеят да се адаптират към промените на времената, в които живеем. Любимия ми цитат на тази тема е на Алберт Сент-Дьорди: “Откритието се състои в това да видиш какво другите са видяли и да измислиш това, което никой друг не е измислил.” Това е, което Хауърд Шулц е направил със Старбъкс. Една от иконните марки в наше време. Второ, да умее да създава последователи. А не само добри познати или колеги. Никога да не се страхува да инвестира в хората около себе си. Допълнително, един малко известен факт е, че когато хората подбират екипи, освен доказан опит и качества, търсят хора, които да могат да постигнат две неща: да извличат най-доброто от хората около тях и хора, които имат желание да се учат и знаят, че не знаят всичко и с желание се учат от опита и знанията на заобикалящия ги екип. Трето, упоритост: Никога да не се отказват, да не се страхуват да следват своите мечти или убеждения, да не се страхуват от провал, защото от грешките се учи най-много, от тях се постига най-много. И най-вече, защото всяко ново начало е леко страшно, но успяват тези, които не се страхуват и не се отказват. Брат ми имаше една поговорка, която гласеше следното. “Корабите са безопасност на пристанището, но не затова строим кораби.” А на въпроса, кое идва от образованието, кое от живота – аз не вярвам в концепцията, че работата или образованието са различна част от ежедневието ни. Считам, че всичко, което правим, води до тези качества, но най-вече желанието да се развиваме.

- Ако днес трябва да изнесете лекция пред студенти от МТМ Колеж коя тема бихте избрали? В тази връзка кое е основното послание, което бихте изпратили към тях?
- Иновации – как да превръщаме наглед обикновените неща в необикновени продукти, услуги или опит. А посланието ми е: следвайте мечтите и убежденията си, инвестирайте в хората около себе си – било то колеги, приятели и семейство, защото те имат по-голямо влияние върху успеха в живота ни, отколкото си представяме. Те са от основно значение за способността и увереността ни да навлизаме в непознатите води на търсенето на успех и щастие в живота.